дом Историята ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ТОРМОЗ

ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ТОРМОЗ

408

От месец март 2016 г. Константин Генчев и негови приближени започват да подават всевъзможни абсолютно несъстоятелни жалби срещу семейството Карадашки.

Повечето от тях са оставени без уважение и са прекратени. Тези умишлени действия имат две цели: първо – да се упражнява системен психически тормоз над семейството с постоянното им призоваване в полицията и второ – да се създаде мнение в обществото, че след като срещу семейството има множество полицейски проверки, то значи те са “престъпници”. Не на последно място тези действия се използват и за “легитимирането на тези внушения” чрез добре оркестрирани медии. Факт е обаче, че единствено  Генчев и финансово заинтересованото от това негово обкръжение са източниците на сигнали срещу Карадашки.

Повечето сигнали срещу семейство Карадашки са подадени в 01 РУ-СДВР – МВР.

При всяко едно даване на показания по всяка една от тези преписки семейство Карадашки настоява изрично да бъде сезирана прокуратурата, за да се проведе легитимно разследване, за да не остава “разследването” единствено от правомощията и в ръцете на полицаите от Първо РУ.

ПОЛИЦИЯТА КАТО БУХАЛКА

В една правова държава казусът “АРОН” би бил предмет на гражданско правни дела. Наказателната система и полицията не могат да бъдат инструмент в решаването на частни спорове. Държавата от своя страна не бива да позволява да бъде използвана като бухалка.

Константин Генчев лично и в тясно обкръжение на няколко повтарящи се лица обаче, прибягва точно към такива мерки – подаване на жалби, които водят до полицейски разследвания и наказателни дела. Свидетели за сигналите по жалбите са пак само и единствено същата група лица.

Сигналите до полиция и прокуратура се подават срещу семейство Карадашки за неща, които всъщност се вършат от самия Генчев и неговото обкръжение и за това има преки доказателства.

Резултат от множеството жалби и сигнали е единствено натрупан брой номера на полицейски и прокурорски преписки. 99% от тях се прекратяват, а всичко постъпило в съда като актове на досъдебното производство бива отменяно. Множеството на проверките и преписките обаче са превърнати тенденциозно в статистика, която се афишира публично с цел създаване на внушение в общественото пространство за аморален и престъпен облик на семейство Карадашки. В така създадена атмосфера се наблюдава отклонение от принципите на законност и безпристрастност в работата на полиция и прокуратура, преминали в режим на действие срещу семейство Карадашки на друг принцип – „свободна и тенденциозна проверка на всичко в техния живот непрестанно до евентуално откриване на нещо нередно“. Другото име на подобен род действия е „държавен и институционален рекет“ в най-грубото му проявление. Налице са категорични доказателства за злоупотреба с правомощията им на силови ведомства, които може да се представят.  Също така в отделни случаи лично служители на МВР са се явявали преносители на изявления за оттегляне на Карадашки от бизнеса с мебели и напускане на фирмите.

Целта е семейство Карадашки да бъде сплашено и публично очернено, за да се откажат доброволно от правата си като са подложени на постоянен тормоз – полицаи 01 РУ СДВР МВР (винаги и само от 01 РУ СДВР МВР) посещават почти ежедневно домовете им, което грубо нарушава спокойствието на личния им, семейния им и професионален живот. В повечето случаи това става без предварително уведомяване и без призоваване.

Разбира се, единствените свидетели в хода на тези проверки са Константин Генчев, Илияна Джонова, Данивела Генчева, Артур Каласка и приближените им от персонала на АРОН. Всички те свидетелстват срещу Карадашки по предварително изготвени сценарии в 01 РУ – СДВР на МВР, а на по-късен етап в СДВР.  Действията се режисират от адвокат на Генчев.

Като резултат всички неверни факти за състоянието на “АРОН”, които обслужват незаконното му превземане от Генчев и приближените му, получават индулгенция чрез фалшиви доказателства, придобити чрез лъжесвидетелстване пред “органите на реда”. Всъщност единствените доказателства, с които боравят, са свидетелски показания. Странно и противно на законовите процедури от полиция и прокуратура отказват и препятстват събирането на исканите от Карадашки доказателства, включително разпита на техни свидетели по проверките и производствата.

Това неоправдано забавя процеси, в които правата на семейство Карадашки търпят наложени им формално законови ограничения. Тези забавяния на проверки и реализиране на процедури по неоправдан от законова гледна точка ред има за цел единствено да създава смущение в ежедневието на семейство Карадашки и да формира обществено мнение за тях под знаменателя – ВИНОВЕН.  Факт е обаче, че при постъпването на материали в съд, актовете на полицаи и прокурори по  досъдебното производство биват отменяни.