дом Историята САБОТАЖ НА АРОН

САБОТАЖ НА АРОН

718

В периода от началото на 2015 до началото на 2016 г. са констатирани и множество други действия на Константин Генчев, Илияна Джонова, Данивела Генчева и Артур Каласка от този и минали периоди, ощетяващи АРОН и доказващи желанието компанията да се превземе, ограби или съсипе:

–  липсата на огромни суми пари, които се водят по счетоводни данни налични в брой на каса на дружествата и предимно в „Арон С“ (поддържащо магазинната мрежа в страната), но реално ги няма. По първични документи и според проверките липсата се е натрупала поради наложена практика на Константин Генчев и управителя Илияна Джонова да обикалят и събират оборотите от магазинната мрежа в София и страната кеш и да не ги предават реално в касата на дружествата;

–  продажбата на мебели за стотици хиляди левове години наред на едни и същи кухи фирми на лица, приближени на Константин Генчев, без тяхното реално заплащане (при отложено плащане), чрез което АРОН се източва;

– разходи на фирмени средства за лични нужди на Константин Генчев и обкръжението му;

–  ползване на платени от АРОН рекламни услуги за реално извършване на реклама на фирмите на сина на Константин Генчев –  Евгени Генчев, Gala Collezione, Meblik и Онлайн Трейдинг (също занимаващи се с търговия с мебели).

–  безвъзмездно ползване на ресурсите и инфраструктурата на АРОН за реализиране на конкурентна търговска дейност на фирмите на сина на Константин Генчев, занимаващи се с мебели;

–  продажбата на занижена стойност и на загуба на стоки на АРОН на фирмите на  Евгени Генчев, които препродават мебелите и реализират печалби, като същевременно конкурират АРОН;

–  огромни и безотчетни липси на мебели от склада на АРОН в село Яна (Гара Яна), за който отговорник е братовчедът на Константин Генчев – Диян Азманов. Стоката от склада на дружеството се изнася неконтролируемо, без съгласие на двамата управители. GPS-ите на микробусите и камионите на АРОН, с които се изнася сочат движение на същите към склад, ползван от фирмите на сина на Генчев.

–  изчезва търговската и счетоводна документация на дружеството, която е изнесена от офисите и е в неизвестност за Карадашки

В края на 2015 г. Генчев вече окончателно настоява фирмата или да се продаде, или да се закрие. Това се случва непосредствено след като Рая Карадашка входира писмо към обслужващата банка за това да спрат да бъдат извършвани парични преводи само с неговия подпис, както и заповед до управителите на всички магазини в страната да спрат да дават суми в брой еднолично на Генчев и Илиана.

Започват разговори с потенциални купувачи, но за съжаление без успех.

САБОТАЖ

Още в годините преди 2015 г. на възлови постове в компанията (фирмите под бранда АРОН) са привлечени и назначени приближени на Константин Генчев лица, което във времето резултира в придобиването от него на пълен фактически контрол върху дейността, управлението и случващото се във фирмите.

Процесът се дирижира от самия Генчев. Така главният разпределителен склад за мебели при село Яна (Гара Яна) се ръководи и е под надзора на Деян Азманов – първи братовчед на Генчев, назначен като началник склад. За управители на магазините на АРОН в София и страната са подбрани и назначени лоялни единствено на Генчев и приятелката му тогава – Илияна Джонова, лица. Още преди да бъде назначена официално като управител, на Джонова се делегира реална фактическа власт по управление, вземане на решения и разпоредителна дейност относно персонал и фирмен ресурс в качеството и на “приносител на волята на Генчев”. Ангажираните в счетоводния отдел лица, разпределени по отделни фирми, са също само и единствено лоялни на Генчев.

Извършва се чистка на служители на АРОН като част от тях са преназначени във фирмите на семейство Генчеви, които извършват конкурентна дейност, друга част са уволнени/освободени уж по взаимно съгласие, а пред тези, които не искат да напуснат се говори, че “корабът потъва и трябва всеки да се спасява”. На практика във фирмата остават само лоялни на фамилията Генчеви и свързаните с тях.

Констатиран е и е доказан опит на един от служителите – Марияна Николова, която е и задочният свидетел на Генчев по почти всички негови сигнали, да публикува в ТР годишни финансови отчети на фирмите АРОН с подправен подпис на управителя Рая Карадашка. Николова се е представила пред ТР за съставител на отчетите, за да ги публикува, без да има това качество и право. Отново тя се представя като счетоводител на фирми от групата АРОН, без да е била такава, тъй като е водила счетоводството само на едно от дружествата. Кореспондира с НАП без съгласието на Рая Карадашка и ползва ел. подписи за и от името на фирмите от бранда АРОН при оттеглени пълномощия, липса на представителна власт и въпреки противопоставянето на Стоян Карадашки и Рая Карадашка

Де юре служителите следва да изпълняват и нарежданията на управителя Рая Карадашка и исканията на съдружника Стоян Карадашки, както и тези на пълномощника им Росен Карадашки. Де факто служителите демонстративно и целенасочено се уведомяват и им се внушава, че семейство Карадашки вече не е част от бизнеса и че АРОН има нови собственици. Ограничава се достъпа на семейство Карадашки до обслужващия дейността на АРОН сървър като са блокирани акаунтите им (сървърът се поддържа също от приближено на Константин Генчев и Илияна Джонова лице – Стоян Граченлиев). Ограничен е достъпът на семейство Карадашки до счетоводството на дружествата на АРОН, а счетоводството е манипулирано и в пълно несъответствие с реално случващото се във и извън АРОН. Ограничен е достъпът на семейство Карадашки и до склада на АРОН, като от там не изпълняват нареждането на управителя Рая Карадашка стока да се изписва само при съгласието на двамата управители.

Контактът с фабриките производители на мебели в Полша и доставките са поставени под зависимост и контрола на съдружниците Артур Каласка и Константин Генчев. По заръка на Генчев и Каласка се спират доставките на мебели от полските фабрики и вътрешни доставчици за АРОН, като най-апетитните доставчици са пренасочени към реално конкурентни мебелни фирми, зад които стои сина на Генчев – ГАЛА КОЛЕЦИОНЕ , МЕБЛИК и ОНЛАЙН ТРЕЙДИНГ. Самият саботаж на доставките се извършва посредством стряскащи имейли, изпратени до доставчиците, в които се пише, че АРОН има финансови проблеми и бъдещи плащания по заявки не са гарантирани. В резултат десетки доставчици отговарят, че вече могат да работят с АРОН само при 100% предплащане на поръчките. С този ход поставят финансово дружеството на колена.

Въпреки лошото състояние в отношенията между съдружниците в АРОН, неуспешните опити за продажба на компанията, разпада в екипа, източването на склада и развалените партньорствата с доставчиците, фирмата все още е на печалба и би могла да бъде спасена при желание и добра воля от съдружниците. Но е ясно, че се върви към умишлен фалит с максимална загуба.

На 1 март 2016 г. Общото събрание взема решение да се затворят магазините в страната. От протокола от събранието става ясно, че решението трябва да се приведе в изпълнение от управителите на “Арон С” – Илияна Джонова и Рая Карадашка, които следва да управляват само заедно. Няколко дни по-късно обаче Константин Генчев и Илияна Джонова, без да информират управителя Рая, си организират “пътешествие” из България, като обикалят и затварят самостоятелно всички магазини на дружеството, а стоката и инвентара в голямата си част изчезват и никога не са предоставени на АРОН. Същото се случва и с финансовите средства налични по касите на магазините. Счетоводните документи от всички затворени магазини, вместо да бъдат изпратени към офиса на АРОН, се изпращат към склада, управляван от първия братовчед на Константин Генчев – Диян Азманов. Въпреки многократните покани и молби от страна на Рая Карадашка към началник склада документацията да бъде препратена към офиса на фирмата или към магазина в Люлин, където следва да се съхраняват след затварянето, Азманов саботира нейните искания и покрива следите на Константин Генчев и Илияна Джонова.

Оборотите на магазините така и не са постъпили в банковата сметка на АРОН.

ПОДМЯНАТА

Успоредно в офиса и обектите на АРОН се пуска слух, че дружеството вече има нови собственици.

През май 2016 г. семейство Карадашки получава нотариална покана за провеждане на общо събрание на дружеството със следния дневен ред:

  1. Приемане на ГФО за 2015 г.
  2. Доклад за дейността за 2015 г.
  3. Приемане на Лъчезар Любомиров Таков за нов съдружник.
  4. Приемане на Петър Кирилов Кичеец за нов съдружник.
  5. Промяна на разпределението на дяловете между съдружниците
  6. Промяна на предвиденото в чл. 12, ал. 2 от Дружествения договор мнозинство за вземане на решения от общото събрание.
  7. Промяна на начина на представяне на дружеството.
  8. Приемане на актуализиран дружествен договор, в който са отразени приетите на заседанието промени и т.н.

Междувременно се провежда среща между Росен Карадашки и Константин Генчев, и Петър Кичеец. На срещата заедно с Генчев и Кичеец се явява и Любомир Таков, син на Лъчезар Таков. Тримата отправят явни заплахи срещу семейство Карадашки. Срещата е по искане на Генчев. Повод за нея са и исканията на Росен Карадашки да бъде сезирана прокуратурата по всички жалби срещу семейството към този момент. Подробност е, че това е информация (оперативна тайна) от хода на полицейска проверка, до която не би трябвало да имат достъп странични лица като Петър Кичеец и Любомир Таков.

По Нотариалната покана за провеждане на общо събрание на АРОН са направени две събрания, на които Стоян Карадашки се представлява с пълномощно от адвоката си и с писмени волеизявления по дневния ред, тъй като е в болница. При провеждане на общите събрания Стоян е изразил волята си да откаже приемането Петър Кичеец и Лъчезар Таков, които имат съмнително минало и връзки и поради всякаква липса на обоснованост за включване в бизнеса. На практика се цели легитимация и оправдаване присъствието и намесата на външни лица във фирмата.

Към този момент вече всички действия, целящи да саботират компанията, дават резултат. Тя има огромни натрупани задължения. Сметките и имотите й са запорирани и текат редица изпълнителни дела.

Със затварянето на най-големия й магазин в Люлин, компанията е доведена до окончателния й край.